Menu

 Драгиново е село със  добре запазени традиции във фолклора. Характерно  е тихото и мелодично пеене и свирене на тамбура и кавал. Песните се отличават със нежна и спокойна мелодика и на автентична основа . Драгиновските хора са много интересни и не се срещат в други фолклорни области на България.

В  областта на фолклора работят няколко групи за любителско творчество: Най големия състав е ансамбъла за изворни песни и танци “Драгиново.

Ансамбълът за автентичен фолклор „Драгиново” е основан през 1969 година с ръководители Грета Кадьова и Васил Кривошийски. В репертоара си има български песни и танци от Югозападните Родопи, съхранени от втората половина на 19 век. С дейноста си Ансамбълът издирва и популяризира автентичния фолклор на Родопа планина.  Носител на златни награди от престижни републикански фолклорни фестивали с много  участия и турнета в чужбина – Италия, Франция, Германия, Гърция, Румъния, Полша и др.   Ансамбълът е носител на международните награди за автентичен фолклор – Живец – 2002г. И „Златна брадва”, Закопане – 2003 г.

 КОРОВА "НЕЩО Е ЕКНАЛО"
(KM KORENI 02)


Докато България създава все по-тесни връзки със Западна Европа, чакайки търпеливо да се присъедини към Европейската общност и същевременно бореща се да немери нещо друго за износ освен виното, тя започва да показва първите знаци на феномен типичен за пост-земеделските общества - съживяване на фолклорната музика. Не че младите музиканти от Корова (четирима свирят на тамбура и един на тарамбука) е трябвало да търсят песните си надалеч (изглежда те са ги намерили едва ли не на прага на домовете си), а по-скоро това, че те са щастливи да се представят почти без посредничество и че звукозаписната компания се радва да ги представи именно по този начин. Странно, но резултатът е нещо съвсем свежо и случайните настройвания на височината или недотам перфектния синхрон (например в покоряващо трогателната песен "Любили се двама луди") придават на изпълненията авторитет и емоционална дълбочина, които понякога липсват в най-полираните изпълнения и най-добре подготвените хорове.

Звученето на албума е прекрасно: четири мъжки гласа, които влизат и излизат от хармониите над сложното дрънкане на тамбурите, или пък виещи се един около друг в бавните неоразмерени балади.

Вярно е, че музиката има много общо с песните от съседна източна Македония по отношение на музикалната рамка, която е доста по-свободна и отпусната от българските норми, но все пак има нещо много специално и различно в този запис
КИМ БЪРТЪН / Сонглайнс